Едгар Алън По
Посвещение

Сред черните сенки, с които скръбта

прибулва навред моя път безначален —

о, път мой печален, де с поглед прощален

не лъхат, не вдъхат надежда цветя! —

за тебе отново душата мечтай

и в сън пак за тебе можа да узнай

тя отдих желан като в рай.

 

И днес твоят спомен за мен е

тих остров посред океан,

де бурята стене с вълни разярени

и гневно реве ураган,

но островът в дрямка мълчи,

че пращат му ласки с лъчи

две вечни небесни очи.