Валтер фон дер Фогелвайде
Мига благославям

Мига благославям, когато с очи я открих,

живота ми, тялото тя начаса подчини,

тъй своите мисли и чувства докрай й дарих,

защото получих в отплата безброй добрини.

Не мога в сърцето си да се откъсна от нея,

това тя извърши с безкрайно добра красота

и своята алена, вечно засмяна уста.

 

Все нея, прекрасната дама, съзирам в ума си,

замайват ме невинността, любовта, добротата,

дано са щастливи за двама ни дните ни къси,

за най-благородната милост копнее душата.

За дивната радост, от нея дарена, ще пея,

това тя извърши с безкрайно добра красота

и своята алена, вечно засмяна уста.

 

ок. 1210