Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Анекдоты из жизни Пушкина, 1939 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ася Григорова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Анекдот
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2010)
По време на подготовката на книгата „Падащи баби“ за публикация в „Моята библиотека“ се натъкнах на непростим гаф на екипа на книгоиздателска къща „Труд“: три разказа — „Писмо“, „За равновесието“ и „Грехопадение, или познанието за доброто и злото“ — погрешно са издадени под авторството на Илф и Петров. Моята проверка установи, че тези творби всъщност са на Даниил Хармс. Оставям без коментар „професионализма“, проявен от въпросната книгоиздателска къща. Ние от „Моята библиотека“ представяме текстовете с тяхното автентично авторство.
Издание:
Даниил Хармс, Илф & Петров. Падащи баби
КК „Труд“, 2001
Кн. 18 от поредица „Колекция „Хумор““
Библиотечно оформление и корица: Виктор Паунов, 2001
ISBN: 954-528-231-2
История
- — Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: NomaD)
1.
Пушкин бил поет и все нещо пишел. Веднъж Жуковски го сварил да пише и гръмогласно възкликнал: „Че какъв писач си ти!“
Оттогава Пушкин обикнал Жуковски и започнал да му вика просто Жуков.
2.
Както е известно, на Пушкин никога не му е расла брада. Това много го измъчвало и той все завиждал на Захарин, чиято брада си растяла съвсем прилично. „На него му расте, а на мен — не ми расте“ — честичко отбелязвал Пушкин, като сочел с нокът Захарин. И винаги бил прав.
3.
Веднъж Петрушевски си счупил часовника и пратил да повикат Пушкин. Пушкин дошъл, огледал часовника на Петрушевски и пак го оставил на масата. „Какво ще кажеш, брате Пушкин?“ — попитал го Петрушевски. „Стоп машина“ — отвърнал Пушкин.
4.
Когато Пушкин си счупил краката, започнал да се придвижва с количка. Приятелите му обичали да го дразнят и го хващали за колелата. Пушкин се ядосвал и им пишел обидни стихотворения. Тези стихотворения наричал епиграми.
5.
Пушкин прекарал лятото на 1829 година на село. Там ставал рано, изпивал кана прясно, току-що издоено мляко и тичал да се топне в реката. Като се изкъпел, Пушкин лягал на тревата и спял до пладне. Следобед пък си подремвал в хамака. Като срещал вмирисаните селяци, Пушкин им кимал с глава и затискал носа си с пръсти. А вмирисаните селяци мачкали шапките си в ръце и мърморели: „Всичко е наред.“
6.
Пушкин обичал да замеря с камъни. Като видел камък, и веднага почвал да замеря. Понякога така се разгорещявал, че ставал червен като рак, махал с ръце, замерял с камъните, направо ужас!
7.
Пушкин имал четирима синове, и всичките идиоти. Единия не го бивало дори да седи на стол и непрекъснато падал. То и самият Пушкин не можел много-много да седи на стол. Случвало се — пълен ужас! — седят си на масата: на единия край Пушкин непрекъснато пада от стола, а на другия — синът му. Просто да ти стане лошо.