Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Интервю
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010)

Издание:

Елин Пелин. Съчинения в шест тома. Том VI

Редактор: Светла Гюрова

Оформление: Кирил Гогов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Виолета Кръстева

Коректор: Елена Куртева

 

Формат 32/84/108; тираж 60 113 екз.

печатни коли 25; издателски коли 21,00;

л.г. VI/32; изд. № 5000; поръчка № 108/1978 г. на изд. „Български писател“;

дадена за набор на 22 I. 1978 година;

излиза от печат на 30 VI. 1978 година.

Цена 1,99 лева.

ДПК „Димитър Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

……………………………………………………………………………………………………

……………………………………………………………………………………………………

В съвместната ни работа в редакция „Септемврийче“ Елин Пелин прави изказвания, които са общовалидни за литературата ни и които изразяват неговото отношение към някои литературни проблеми.

— В произведенията на писателя трябва да се отразяват отношенията на хората един към друг — заявява той. — Трябва да видим и отношенията на хората към работата им, към животните, към всичко, което ги заобикаля. Хората изоставят един начин на живот и започват друг живот. Това трябва да отразим.

В разказите трябва да видим героичния човек, който не само убеждава с думи другите, но който подтиква с делата си, който дава пример, че това или онова е добро. Писателят трябва да познава живия човек. Да види как той се откъсва от частната собственост и възприема колективния начин на живот.

И като се замисля за човека в художественото творчество, Елин Пелин подчертава:

— Ние трябва да изучим човека, защото всички работи се вършат от него. Чрез човека ние ще познаем делото. Човекът, човекът трябва да се опознава и изучава.

Именитият писател се спира и на художествената сила на произведението.

— Произведението трябва да трогне човека. Да предизвика съчувствие, негодувание и т.н. Художествената литература няма въздействие, ако не трогне, ако не предизвика известни чувства.

Във връзка с въпроси около идейността в художественото произведение Елин Пелин заявява:

— Трябва да има в разказа една искрица. Той може да е хубав, но безполезен. — И писателят привежда примера за хубавата чешма изградена сред гората. Тя може да е направена много хубава, но не ползува хората.

— В художественото произведение трябва да има извод, идея — казва той. — Да не мирише на остаряло. Да има в него нещо по-младо, по-свежо…

И като казва това, Елин Пелин цитира думите на др. Димитров за бодрост в изкуството.

— За да напишеш нещо значително, трябва да искаш нещо да кажеш на хората — повтарял е и друг път своето гледище големият писател. — Украсите не трябва да задръстват главното. Писателят трябва да се пази да не говори излишни работи. Най-хубаво е да не казваш излишното. Важното е да знаеш какво да кажеш. Да имаш златна мярка!

Като се спира на стила, Елин Пелин заявява:

— Когато ще кажеш нещо, кажи го просто, разбрано, увлекателно, да увлечеш човека да го прочете.

Ставало е дума за поправка на някои произведения.

— Има някои хора, които много се сърдят, че ще им направиш забележка за техните работи или ще ги поправиш… — намесва се Елин Пелин. И като поддържа, че това не е правилно, като разказва някой и друг спомен от редакторската си практика, заключава:

— Мене не ми е криво, нито мъчно, че ще ми кажат нещо, че ще ме поправят.

Говорили сме за строителството, за отношението на писателя към изграждането на новия живот. Елин Пелин разкрива своето най-добро отношение към всичко ново. Той го възприема с любов и радост.

— Мене много ме интересува всичко, каквото става сега у нас — казва той. — Особено на село. Аз не пропускам нищо от онова, което се пише по вестниците за ТКЗС. Чета и най-малката дописка. Ще ми се нещо да направя…

Това, което би искал да направи, той го заяви веднъж на една среща със септемврийчетата, които с не удържа, но любопитство го отрупваха с въпроси:

— Какво ще напишете занапред?

— Най-много ме интересуват земеделските, трудовите земеделски кооперации. Искам да напиша един сборник разкази или нещо по-голямо, като повест, като роман… И затова събирам материали. Написал съм някои глави, но нищо цяло още няма, защото не съм добре и лекарите не ми позволяват да работя.

На септемврийчетата той често е заявявал:

— Организация „Септемврийче“ ми е много симпатична. Радвам се, че в нея растат добри деца. Аз обичам септемврийчетата. Винаги се чувствувам много щастлив сред тях. Сега им пиша една нова книга — „Знам и Мога“.

Очите на септемврийчетата греят радостни. Сърцата трепкат от вълнение пред стария писател.

— Вие всички трябва да обикнете литературата — съветва ги той. — Тя облагородява човека. Работете и през свободното си време четете много книги. Книгите и „Септемврийче“ ще ви направят истински хора. Сега всички имат възможност да се проявят. Вие бъдете първенците!

На срещата, която наскоро стана в редакцията на в. „Септемврийче“ между септемврийчетата от литературни кръжоци в София и Елин Пелин, той пак изказа своята вяра в организацията.

— Тя ще ви направи най-добри хора, способни за работа, способни за живота, за всичко.

Накрая той им отправи такова пожелание:

— Желая да ви кажа едно по случай юбилея ми: да се учите, да бъдете верни на обещанието си, да работите, денонощно да работите, за да бъдете отличници във всичко, да станете добри социалисти…

Виждам, че вие сте пораснали… Вие не сте както бяхме ние като деца. Вие сте други. Вие възмъжавате по особен начин. Вие растете с мисълта, че животът може да се обнови, да се премахнат войните и да се установи социалистическият строй, където хората и народите… — бурните ръкопляскания му попречват да довърши мисълта си. Но неговият бащински поглед към тях, пълен с любов и радост, разкрива мисълта му: хората и народите да бъдат щастливи, свободни от капиталистическия гнет.

Елин Пелин се е изказвал и за бригадирското движение.

— Разбира се, аз се възхищавам от него — заявява той. — Бригадирското движение ще изиграе много важна роля, много голяма роля в живота на младежта. Ще я групира, ще развие другарския живот, ще развие любовта към човека и човечеството, ще създаде стремеж не като някога за войни и завоевания, а за нещо друго — да обичаш родината и човечеството, да им служиш с всички сили, с едно желание — да отдадеш и живота си за своя народ и човечеството. Ето защо аз смятам, че това е едно движение, което ще изиграе голяма роля за полагане основите на новия живот и за изграждане същината на новия, социалистически човек.

Като става дума за селото, Елин Пелин, унесен в разговора, отправя поглед напред:

— Настъпва нов живот по селата, макар че е още в призори, макар че още някои хора са в съмнение, в колебание. Обаче работата върви напред. Машината ще задуши всички съмнения и колебания и всички ще започнат да работят още по-задружно, колективно… И ще бъдат щастливи — ще видят, че ще получат много повече, ако изорават добре с машината, а не чоплят земята с орало…

Тия мисли на големия писател още по-добре обясняват защо той поддържа народната власт и се отзовава на нейните начинания. В изграждането на новия живот у нас Елин Пелин върви с нашия народ.

 

[Излиза във в. „Работническо дело“, бр. 96, 17 април 1949, с. 2, с подпис Асен Босев.]

Край