Елин Пелин
Неоснователна подозрителност (Комунист ли е героят на моя разказ „Син“?)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Статия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010)

Издание:

Елин Пелин. Съчинения в шест тома. Том VI

Редактор: Светла Гюрова

Оформление: Кирил Гогов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Виолета Кръстева

Коректор: Елена Куртева

 

Формат 32/84/108; тираж 60 113 екз.

печатни коли 25; издателски коли 21,00;

л.г. VI/32; изд. № 5000; поръчка № 108/1978 г. на изд. „Български писател“;

дадена за набор на 22 I. 1978 година;

излиза от печат на 30 VI. 1978 година.

Цена 1,99 лева.

ДПК „Димитър Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

В брой 261 на „Работнически вестник“ г-н Г. Бакалов е написал една статия под заглавие „Художествена неправда против комунизма“ по повод на моя разказ „Син“, печатан в 52 брой на „Развигор“.

Или моят разказ е неясен, или г-н Бакалов го е зле разбрал, или просто, като отявлен партизанин на комунизма, прекомерно е изнасилил една литературна идея, за да я постави срещу комунизма. Много от отявлените защитници на крайни идеи нямат свободата да схващат нещата такива, каквито са, и стават крайно чувствителни, да не кажем подозрителни, към някои работи, които не съответствуват напълно с техните разбирания.

Същото се е случило и с г-н Бакалов. Понеже моят герой носи червена връзка, „работи“ във фабрика и говори за „правдата“, той, значи, е комунист. За да бъде логичен, г-н Бакалов трябваше да продължи по-нататък и да каже, че не е комунист, щом извършва едно злодеяние, и тогава нямаше да пише тая си статия. Моят герой не е комунист. Той е един чист вагабонтин, който се е търкалял много насам-нататък, който „лъже“ и се „преструва“, за да спечели доверието на наивния си баща и да му се хареса. Той не е ходил нито в Америка, нито е работил във фабрика — той чисто и просто е живял на случая, лежал е в затвора и към труда храни отвращение. Той често пъти е красноречив, той говори за правдата, той днес носи червена връзка, утре може да тури оранжева. Той е декласиран човек и неговият занаят е вагабонтство, къде изтънчено, къде грубо и вулгарно. Той е от ония отрицателни типове, които си служат с идеите тъй както и с револверите, които ходят по партиите и по участъците. Той използува всичко с престъпна наклонност.

Преди няколко дена минавам край пощата около 3 часа подир обяд. Там по това време бяха се струпали и задръстяха стълбите всевъзможни разсилни от разните учреждения и други слуги. Те чакаха там да получават пощата. Повечето от тях говореха грубости, псуваха и гледаха сластно към жените. В това време мина едно чудно хубаво младо и развито момиче, облечено разкошно и съблазнително, със спусната на лъскави фитили коса, с копринени чорапи, с прозрачна блуза. Неговата тържествена походка накара всички да млъкнат. Когато то отмина, един от тия хора се обади високо:

— Ето затова ще стана комунист. Като дойдем на власт, барем десет такива ще ми минат през ръцете.

Тоя човек очевидно не е комунист, той не е никакъв, но ето какво очаква от комунизма.

И блазнен от това, той може би утре ще се запише в партията.

Почти подобни думи чух при строежа на една къща от един млад работник-зидар, който псуваше земеделците, които минаваха със зеленото знаме, и се заканваше да беси всички по улица „Гурко“, които имаха къщи. Той казваше:

— Когато дойдем на власт ние, комунистите, и т.н.

Значи, той вече бе комунист. Комунизма като идеал за обнова на човечеството и на човека аз уважавам. Аз се покланям пред черните попукани от труд ръце, пред истинските вдъхновени борци за правда, обнова. Но грубата демагогия, престъпното използуване на високи принципи и идеи ме отвращава.

Отвратителен е и моят герой. Аз не го съдя. Господин Бакалов не трябваше да скърби, че той извършва едно престъпление с червена връзка на шията, защото един външен знак не прави човека човек.

Човекът има една друга стойност — моралната — и задачата на комунизма е преди всичко нея да използува и нея да издигне. Защото човек без висши морални качества, какъвто ще да бъде, под което знаме и да стои, той не може да бъде друго освен една отрицателна сила.

Моят човек, г-н Бакалов, не е комунист и Вашата подозрителност е напразна. Моят герой е чист вагабонтин.

 

[Излиза във в. „Развигор“, г. II, бр. 68, 3 юни 1922, с. 1–2. Елин Пелин пише статията си почти веднага след излизането на Бакаловата статия. Той бърза да отхвърли обвинението на Г. Бакалов и да заяви, че уважава „комунизма като идеал за обнова на човечеството и човека“. По-късно, след като премисля нещата по-спокойно, той сам намира, че образите в първата редакция на разказа „Син“, излязла в Развигор, не са достатъчно изяснени, а постъпките им са не навсякъде добре мотивирани. С оглед на това той преработва разказа основно, като изяснява образа на Стоян в „един чист вагабонтин“.]

Край