Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Статия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010)

Издание:

Елин Пелин. Съчинения в шест тома. Том VI

Редактор: Светла Гюрова

Оформление: Кирил Гогов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Виолета Кръстева

Коректор: Елена Куртева

 

Формат 32/84/108; тираж 60 113 екз.

печатни коли 25; издателски коли 21,00;

л.г. VI/32; изд. № 5000; поръчка № 108/1978 г. на изд. „Български писател“;

дадена за набор на 22 I. 1978 година;

излиза от печат на 30 VI. 1978 година.

Цена 1,99 лева.

ДПК „Димитър Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

През месец юни т. г. селяните от Дайрам и Меше-махле, Тутраканска околия, се оплакали, че от няколко години насам в селата им се загнездили двама лихвари, които заробили населението… Русенският окръжен управител изследвал работата и открил възмутителни неща, вършени от тия кърлежи-лихвари. Единият от тях преди 6 години бил слуга в Тутракан, а сега е владелец на повече от 3000 декара земя в с. Дайрам благодарение на безбожното скубачество, което упражнявал. С помощта на кмета и писаря той фалшифицирал записи, съдил хората и скривал призовките от съдията до длъжниците, та по тоя начин те всички бивали осъждани задочно и само когато дохождал съдебният пристав да им продава имота, те узнавали за страшните и стократно увеличени свои дългове към лихваря. На селянина-турчин Мехмед X. Мустафов тоя паяк за 250 оки жито успял да вземе 240 декара ниви и 5 колиби.

Друг един лихвар, роднина на първия, също тъй оголил и опропастил сума свят в с. Меше-махле. Между безбройните негови жертви турчинът Юсеин X. Махмудов е най-злочестият: за 30 лева, взети назаем преди 8 години, издавал на грабливеца досега зааре за около 475 лева.

Много, някога цветуши, села в Източна България са опустошени като от скакалци от разни евреи, гърци, арменци и българи, които са се загнездили там. Хиляди семейства са останали без добитък, без земи, без къщи, без покъщнина, без парче хляб. Хора, които са имали и стока, и къща, и имот, сега, благодарение на лихварите, са станали просяци.

И държавата, която уж пази своите данъкоплатци, не е направила досега нищо за ограничение на това зло.

 

[Излиза в сп. „Селска разговорка“, кн. 1, Самоков, ноември 1902, с. 13–14, без подпис.]

Край