Към текста

Метаданни

Данни

Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Статия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Източник
spri-cigarite.pozvanete.eu

История

  1. — Добавяне

… някъде там някой забогатява — за ваша сметка — като продава смъртоносна дрога…

На Земята живеят много отдавна шестима алчни великани, които умело и хитро карат човеците да си налагат робство, употребявайки непрекъснато техния продукт. Те са тютюневите компании „Бритиш Америкън Тъбако“, „Филип Морис Инкорпорейтид“, „Р.Дж.Рейнълдс Индъстрис“ „Рембранд Груп“, „Америкън Брандс Инкорпорейтид“ и „Империъл Тъбако Лимитид“. Тези компании си поделят господството над света и държат в робство много голяма част от населението на планетата ни. Тъй като са много алчни, хитри и безскрупулни те непрекъснато воюват. Войната е за поддържане на постоянна среда, в която пушачите да консумират тютюневите продукти непрекъснато, на всяко място и по всяко време. Днес те имат 1,3 милиарда поданици, всеки от които пуши техния лош тютюн. Великаните никога не споменават, че този тютюн уби 70 милиона души през последния половин век и ще убие 100 милиона през следващите 30 години. Тези числа са по големи от броя на жертвите на СПИН, туберкулоза, катастрофи, убийства и самоубийства взети заедно. Но тези човешки животи не струват нищо пред властта, парите и могъществото. Защото за тях те са по-важни. Какво от това че техните жертви са децата и младежите. Тютюневите гиганти прекрасно знаят как хитро да ги вкарат в капана и да ги превърнат в техни доживотни роби. Всеки ден 90 000 деца и младежи от целия свят стават техни роби. Продаването на високо технологичен отровен продукт с висока степен на пристрастяване законно на пазара, е доказателство за тяхното могъщество. Техните най-добри приятели са правителствата. Те също са толкова алчни колкото тютюневите гиганти. Гигантите им дават половината от печалбите, а правителствата нито казват нещо лошо за тях, нито приемат закон, който да им навреди. Как може да се убие гъската, която снася златни яйца. Но постепенно облаците на медицината се сгъстявали и течението бавно се обръщало срещу лошия тютюн. Какво можели да направят те. „Всички мислят, че сме лоши“ — тайно се притеснявали. После им хрумнало нещо — престорили се на добри. Сигнал за фанфари. Ето ги тютюневите гиганти. Те са хората, които спонсорират състезанията по Формула 1, футбол, тенис, изложби, концерти, университети, различни мероприятия. Те са, които слагат емблемите си върху елегантни дизайнерски облекла и аксесоари. Те са организаторите на диско партита, където участват с томболи и подаръци. Това е евтина реклама чрез прикриване. Свързваме тютюневите гиганти с доброто настроение, заради това че ни осигуряват удоволствие, като забравяме, че продуктите им убиват. Великаните наричат това Ефект на ореола. Тютюневата индустрия харчи десетки милиони долари по света всяка година за реклама, за да пласира ефективно своите продукти по колкото е възможно повече начини. Друга тяхна добра тактика е разделянето на цигарите на „леки“, „ултра леки“ и с „ниско съдържание на катран“, благодарение, на която те спечелиха милиарди долари печалба в продължение на 2 десетилетия, заблуждавайки своите роби, че си вредят по малко. „Мълчанието относно вредата“ е другата им тактика. Компаниите никога гласно не оповестяват за вредите върху здравето, нито за здравните разходи от пушенето, нито за това, че то води до пристрастяване. Във филма „Вътрешен човек“ написан по действителен случай, който е номиниран със 7 награди Оскар през 1999 г. много точно е пресъздадена истината за Тютюневите компании готови на всичко за да продължат своето господство. На 17.08.2006 г. правния департамент в САЩ в лицето на съдия Гладис Кеслър оповести своето финално становище по знаменития правителствен процес срещу най-големите тютюневи компании и това, че компаниите са нарушили гражданското право и са въвели американските в заблуда чрез измама в течение на десетилетия относно последствията за здравето от пушенето и маркетинг насочен към деца Съдия Кеслер подчерта също, че Тютюневите компании продължават да извършват тези престъпни действия и днес. Той изразява детайлно в 1683 страници своето финално мнение за противозаконната дейност на Тютюневите компании и опустошителните последици за американската нация за повече от 50 години. Този случай е отнесен към една индустрия, която оцелява и процъфтява от продажбата на продукт с висока степен на зависимост, причиняващ заболявания, водещи до потресаващ брой смъртни случаи годишно, неизмеримо човешко страдание и икономическа загуба, както и неимоверна тежест за националната здравна система. Тези факти са добре известни на компаниите. Въпреки това знание, те ПОСЛЕДОВАТЕЛНО, МНОГОКРАТНО И С ОГРОМНО УМЕНИЕ И ТЪНКОСТ отричат тези факти пред обществеността, пред правителствата и пред здравната общност… Накратко, тютюневите компании са търгували и продавали техните смъртоносни продукти с усърдие, с измама, с целеустременост към собствения си финансов успех и без отношение към човешката трагедия или към обществените разходи, които този успех изисква.

Край