Бойко Бетов, Светлана Фидосиева
Миг

Тази сутрин, след нощния дъжд, въздуха беше пълен със ситни капчици, които объркано се рееха, без да знаят кое е горе и кое долу. Точно в този момент дъщеря ми си затвори чадърчето и обяви категорично, че не вали. После се затича и когато се върна при мен дългите и мигли искряха от тези ситни капчици, които до преди малко не знаеха кое е горе и кое долу. Бяха се примиглили за миг на най-радостното място между горе и долу.

Във всяка следваща сутрин, очаквайки реенето на нощния дъжд ситните капчици още светлеят в очите ми. Притварям клепки. Изцеждам всяка вътрешна влага от душата с и завалява. Ти чакаш този сутрешен дъжд, дъжд от обич, капчици, за които няма значение горе и долу. Те се реят по нишките от теб до мен, от мен до теб и само за миг спират в нечии мигли, приводнени, притаени, търсейки мястото на оставане. За радостеене.