Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010)

Издание:

Антология на френската любовна лирика

Подбор и превод от френски: Кирил Кадийски

Издателство „Нов Златорог“, 2004

ISBN: 9544921923

История

  1. — Добавяне (сканиране, разпознаване и редакция: NomaD)

Ален от зората, сякаш в кръв облян,

Млад сокол се вие, тръпне от наслада,

Бързокрила, лека, пламнала от свян,

Радостно припърхва гургулица млада.

От сърце ви нося мойта изненада.

Ах, Амур, самият бог на любовта,

За любов такава е изпял в балада:

ще ти бъда верен, предан до смъртта.

 

Дама на сърцето, най-възвишен блян —

Ето участ, дето рядко днес се пада,

Лавър, с който честно аз съм увенчан,

От маслина клонка, вееща прохлада…

Разумът — над всичко властващ без пощада

Е при мене в сговор с чувството в гръдта:

да не давам никой тук да те напада!

Ще ти бъда верен, предан до смъртта.

 

Скръб ли връхлети ме като ураган,

носен от Съдбата подла и злорада,

твоят взор я пръсва, нежно в мене взрян —

както ведър полъх — парите на ада.

Семето, което в твойта нива пада —

Бог ми дава сили да ора пръстта! —

с плод ще ни зарадва, за страстта награда.

Ще ти бъда верен, предан до смъртта.

Послание

Чуй ме, о, Принцесо, зарад теб на клада

съм готов — бъди ми светъл лъч в нощта!

Чуй, сърцето тупка и от сласт отпада.

ще ти бъда верен, предан до смъртта.

Край