Към текста

Метаданни

Данни

Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)
Източник
знам.бг

История

  1. — Добавяне (от знам.бг)

Далеч сред степите безбрежни

в порутен дом лежи дете;

навън виелицата снежна

безкраен бял саван плете.

 

А редом с болното детенце

простенва ссухрена жена

и взира се с печален поглед

през ледената тъмнина.

 

— Спи, късно е — му тя нашепва, —

навън се спуска черен мрак.

— Ах, винаги е късно зиме —

отвръща то и стене пак.

 

А тя му приказки разправя,

поглаждайки го със ръка,

за вещицата баба Яга

с дворец от кокоши крака,

 

за феята с коси зелени —

далеч там в мътните блата,

как с жабите ведно живее

и чудни песни пее тя…

 

И слуша бледото момиче

с разтворени от страх очи,

а вънка вихъра разбунен

напява гневно и бучи.

 

И сякаш някой черен призрак

се носи шеметно в нощта

и удря с вледенени пръсти

по заснежената врата.

 

А майката се моли тихо,

иконите зове без глас —

стои Исус там скръбнобледен,

с венец от злато и елмаз.

 

И шепне тя: „Исусе, чуй ме!

Детенцето ми ти спаси!

На таз земя сме всички братя,

а гладна смърт над нас виси.

 

Спаси ти мойта Василиса,

от глад спаси ти всинца нас!…

Нима за своите малки братя

не ще си спомни благий Спас?“…

 

Но Василиса с немощ стене,

безкръвните уста шептят:

ах, в тази вечер мразовита

тя моли хляб за стотни път.

 

Печално майката поглежда.

„Ще дойде хляб, дете, потрай!…

Та може ли добрите хора

тъй да забравят наший край!

 

От Лондон, от Париж, отвсъде

за нас припомнят си с тъга,

доволно ядене те имат,

не ни забравят те сега!“…

 

Но хубавата Василиса

безмилостната смърт срази,

на бузите й бледожълти

помръзват горестни сълзи.

 

И все тъй черна се простира

нощта над снежните поля

и зимата зловеща песен

напява с хиляди гърла.

 

О, зимо на бездънний изток,

о, зимо на Тобол и Дон,

безумстват твоите вихрушки

над малкия прихлупен дом.

 

О, зимо на Тобол и Волга,

на Днепър в синкав лед скован,

ще ли ти стигнат снеговете

на толкоз деца за саван?…

 

… Далеч сред степите безбрежни

в порутен дом лежи дете,

навън виелицата снежна

безкраен бял саван плете.

 

По Жорж Шеневие

Край