Елин Пелин
Орел и лисица

Един орел си направил гнездо на едно голямо дърво сред гората и измътил малки голи орлета.

Под същото дърво кума Лиса си изровила дупка, поселила се там и завъдила челяд — малки хитри лисичета.

— Съседе — казала лисицата на орела, — да не се пошегуваш да изядеш някое от децата ми, че няма да ти простя.

— Колкото за това, бъди спокойна, съседке. От мене зло няма да те сполети — отговорил орелът.

Минали няколко дена, палавите лисичета почнали да надничат из дупката и едно се измъкнало навън да си поиграе.

Съгледал го орелът и забравил обещанието си. Спуснал се, сграбчил малкото лисиче, дигнал го в гнездото си и нагостил с него малките си орлета.

След някой ден из дупката излязло и второто лисиче. Орелът и него грабнал. После трето, четвърто — докато нашата лисичка останала без лисичета.

Натъжила се тя и често седяла пред дупката, поглеждала към недостижимото орлово гнездо, въздишала и си думала:

— Ах, защо не мога да хвърча! Не много високо, колкото до орловото гнездо!

Орелът, научен да живее от кражби, мъкнел всеки ден: ту малко агънце, ту гълъб, ту кокошка, че дори и мънички врабчета.

Веднъж един овчар наклал огън и си пекъл на него агнешко месо. Подушил орелът, завил се в небесата и когато овчарят отишъл да навиди стадото, спуснал се над огъня, грабнал месото и отлетял към гнездото.

Не щеш ли, за месото се бил залепил един жив въглен, отронил се в гнездото и го подпалил. Орелът пухал с крилете си да го угаси, но огънят се разпалвал повече и повече, обхванал цялото гнездо и подир малко орлетата паднали изпечени на земята.

Грабнала ги лисицата и се обърнала към орела, който се виел с опърлени криле над дървото.

— Е, съседе — рекла му тя, — ти изяде моите лисичета сурови, аз ще изям твоите орлета печени.