Биография

По-долу е показана статията за Волфганг Борхерт от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Волфганг Борхерт
Wolfgang Borchert
Профил на Борхерт от немска пощенска марка, 1996 г.
Профил на Борхерт от немска пощенска марка, 1996 г.
Роден20 май 1921 г.
Починал20 ноември 1947 г. (26 г.)
Професияпоет, белетрист, драматург
Националност Германия
Подпис
Уебсайт
Волфганг Борхерт в Общомедия

Волфганг Борхерт (на немски: Wolfgang Borchert) е германски поет, белетрист и драматург.

Биография

Роден е в Хамбург. Още 15-годишен, започва да пише стихове. Изучава книжарска професия и за кратко е актьор в Люнебургския областен театър.

През 1941 г. е призован във Вермахта. Следващата година е тежко ранен, влиза в лазарет. Заради антинацистки изявления е арестуван и е осъден на смърт за „разложение на армията“, но е помилван и пратен обратно на фронта, за да „докаже себе си“. Отново е арестуван и осъден, накрая попада във френски плен, но успява да избяга при транспортирането му в лагер. Тежко болен и дълбоко потресен от преживяванията си във войната, Борхерт се завръща в родния си град през 1945 г. Започва работа като автор на текстове за литературно кабаре, но го арестуват за политически вицове.

Борхерт става асистент-режисьор в Хамбургския театър и ръководител на кабаре, а след това и режисьор във Вестерланд. Успява да публикува стихосбирката си „Фенер, нощ и звезди“[1] (1946) с творби от периода 1940 – 1945 г. Международна известност му създава експресионистичната драма „Вън пред вратата“ (1947), която го изявява като първия ярък представител на новата „поезия на оцелелите“, както и сборникът му с разкази „Глухарчето“ (1947).

Принадлежи към движението Литература на развалините. Поетът умира от туберкулоза в швейцарски санаториум едва на 26-годишна възраст.

Влияние

Малкото по обем творчество на Волфганг Борхерт е създадено в трескава надпревара със смъртта и става символ за „поколението на завърналите се“ от Втората световна война, което не намира мястото си в новата действителност. Поезията му оказва силно влияние върху новата немска литература и преди всичко става подтик за създаването на свободното литературно сдружение „Група 47“. Цялостното творчество на Борхерт е публикувано през 1949 г.

Библиография

Плакат за премиерата на „Вън пред вратата“ в Хамбург на 21.11.1947 г. – ден след смъртта му
Паметник на Волфганг Борхерт в Хамбург
  • An diesem Dienstag, Kurzgeschichte 1947
  • Bleib doch Giraffe, Kurzgeschichte 1947
  • Dann gibt es nur eins, Gedicht
  • Das Brot, Kurzgeschichte 1946
  • Das Gewitter, Kurzgeschichte
  • Das Holz für morgen, Kurzgeschichte 1946
  • Das ist unser Manifest, 1947
  • Der Kaffee ist undefinierbar, Kurzgeschichte
  • Der Schriftsteller, Kurzgeschichte
  • Die drei dunklen Könige, Kurzgeschichte
  • Die Hundeblume, 1947
  • Die Katze war im Schnee erfroren, Kurzgeschichte
  • Die Kegelbahn, Kurzgeschichte 1946/47
  • Die Kirschen, Kurzgeschichte um 1945
  • Die Küchenuhr, Kurzgeschichte
  • Die Stadt, Kurzgeschichte
  • Die traurigen Geranien, Kurzgeschichte um 1945
  • Draußen vor der Tür, Drama/Hörspiel 1947
  • Eine Lesebuchgeschichte, Kurzgeschichte
  • Jesus macht nicht mehr mit, Kurzgeschichte
  • Laterne, Nacht und Sterne, 1946
  • Mein bleicher Bruder, Kurzgeschichte
  • Nachts schlafen die Ratten doch, Kurzgeschichte
  • Radi, Kurzgeschichte
  • Schischyphusch, Kurzgeschichte
  • Versuche Es, Gedicht
  • Vielleicht hat Sie ein rosa Hemd, Kurzgeschichte
  • Vier Soldaten, Kurzgeschichte (Groteske)
  • Von drüben nach drüben, Kurzgeschichte

Източници

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-08-23 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки