Произведения

Есе

Сваляне на всички:

Роман

Разказ

Сваляне на всички:

Биография

По-долу е показана статията за Лион Фойхтвангер от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Лион Фойхтвангер“
Lion Feuchtwanger
Роден7 юли 1884 г.
Починал21 декември 1958 г. (74 г.)
Професияписател, драматург
Националност Германия
Подпис
Уебсайт
Лион Фойхтвангер“ в Общомедия

Лион Фойхтвангер (на немски: Lion Feuchtwanger) е немски белетрист и драматург.

Биография и творчество

Лион Фойхтвангер е роден в Мюнхен в еврейско семейство на фабрикант.

Фойхтвангер следва история, философия, германистика и антропология в Мюнхен и Берлин, пътува много из Италия и Франция. Когато избухва Първата световна война, Фойхтвангер е интерниран в Тунис. Бягството от лагера му дава възможност да се завърне в Германия, където започва да пише драми и театрална критика; тогава го свързва творческа дружба с Бертолт Брехт.

Големият литературен успех на Лион Фойхтвангер идва с романа „Грозната херцогиня Маргарете Маулташ“ (1923), а после и с „Евреинът Зюс“ (1925). В трилогията си „Чакалнята“, включваща романите „Успех“ (1930), „Семейство Оперман“ (1933) и „Изгнание“ (1940), Фойхтвангер анализира причините за настъпващия в Германия националсоциализъм.

Паметна плоча за Лион Фойхтвангер в Груневалд, Берлин

След като в 1933 г. на власт в страната идва Хитлер, писателят сам поема пътя на изгнанието. Книгите му са забранени и биват публично изгаряни на клада. Тогава Фойхтвангер създава романа „Лъженерон“ (1936). През 1941 г. писателят емигрира в САЩ, установява се в Калифорния и живее там до смъртта си. В емиграция публикува романите „Братя Лаутензак“ (1944) и „Симон“ (1944), завършва и монументалната биографична трилогия за еврейския историк Йосиф Флавий, съставена от романите „Юдейската война“ (1932), „Синовете“ (1935) и „Ще дойде денят“ (1942). Голяма популярност му създават романите „Лисици в лозето“ (1947-1948), Гоя (1951), „Мъдростта на чудака“ (1952) и „Испанска балада“ (в оригинал „Еврейката от Толедо“ - 1955).

Лион Фойхтвангер е известен преди всичко като романист, но той е също майстор на новелата и краткия разказ. С класическа яснота, почти без помощта на диалога и описанията на душевни състояния, той разкрива тайните механизми, които движат обществените и политическите отношения, убеден, че последната дума в хода на човешката история има разумът.

След смъртта му през 1958 г. вдовицата на писателя учредява в негова чест литературната награда за историческа проза Лион Фойхтвангер.

Библиография

Романи

  • Der tönerne Gott, 1910
  • Die häßliche Herzogin Margarethe Maultasch, 1922-23
  • Jud Süß, 1925
„Евреинът Зюс“ (1925)
  • Wartesaal-Trilogie:
    • Erfolg. Drei Jahre Geschichte einer Provinz, 1927-30
    • Die Geschwister Oppermann, 1933
    • Exil, 1937-39
  • Josephus-Trilogie:
    • Der jüdische Krieg, 1931-32
    • Die Söhne, 1934-35
    • Der Tag wird kommen, 1939-42
  • Der falsche Nero, 1936
  • Die Brüder Lautensack, 1941-43
  • Simone, 1943
  • Die Füchse im Weinberg, 1944-46
  • Venedig (Texas), 1946
  • Goya oder der arge Weg der Erkenntnis, 1951 (Гоя или Трудният път към прозрението)
  • Narrenweisheit oder Tod und Verklärung des Jean-Jacques Rousseau, 1950-52
  • Испанска балада (в оригинал „Еврейката от Толедо“ - "Die Jüdin von Toledo"), 1952-55
  • Jefta und seine Tochter, 1955-57

Източници

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2012-03-06 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки