Биография

По-долу е показана статията за Алфонс Будар от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Алфонс Будар
Алфонс Будар, 1999 г.
ПсевдонимАлфонс Будар,
Лоран Савани
РоденПиер Мишел Будон
17 декември 1925 г.
Починал14 януари 2000 г. (74 г.)
Ница, Франция
Професияписател, сценарист
Националност Франция
Активен период1963 – 1999
Жанрмемоари, криминален роман, исторически роман
Награди„Ренодо“
СъпругаГизеле Тюли (1958 – 2000)
Деца2 сина
Уебсайт
Алфонс Будар в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Алфонс Будар.

Пиер Мишел Будон е френски сценарист, драматург и писател, автор на произведения в жанровете мемоари, съвременен и криминален роман. Пише под псевдонима Алфонс Будар (на френски: Alphonse Boudard).

Биография и творчество

Пиер Мишел Будон е роден на 17 декември 1925 г. в Париж, Франция, син на проститутка и неизвестен баща. Отраства в първоначално в селско семейство в района на департамента Лоаре, а на седемгодишна възраст се мести при баба си в Париж, където става част от бедния пролетариат на 13-и район.

След завършване на училище през 1941 г. работи като чирак в леярна, типограф и помощник месар. По време на окупацията през Втората световна война се присъединява към нелегалното движение. През 1943 г. се присъединява към частите на посковник Фабиен, а после към армията на Жан дьо Латр дьо Тасини. Ранен в кампанията в Елзас и получава военен медал.

След войната работи незаконно, продавайки порнография, участвайки в кражби на погребални фирми и правейки фалшиви пари, поради което е хвърлен в затвора в периодите 1945 – 1949 г. и 1957 – 1961 г. В затвора през 1948 г. се разболява от туберкулоза и се лекува продължително в санаториум. Самообразова се в литературата в библиотеката на затвора във Френес и сам започва да пише. През 1958 г. е публикуван под псевдоним еротичният му роман „Les Grandes Ardeurs“, за което получава допълнителна присъда.

Първият му роман „La Métamorphose des Cloportes“ (Метаморфозата на мокриците) от 1962 г. е посветен на осъдените и гангстерите, и включва много жаргонен език. През 1965 г. книгата е екранизирана в едноименния филм с участието на Лино Вентура и Шарл Азнавур.

Покрай екранизацията се присъединява към киноиндустрията и пише сценарии и диалози. Един от най-успешните му сценарии е за филма „Полицейска история“ с участието на Ален Делон и Жан-Луи Трентинян.

През 1977 г. е публикуван романа му „Бойци на мъничкото щастие“. Действието в романа протича от странната война с фашистка Германия през 1940 г. до освобождаването на Париж през август 1944 г., като описва себе си, своите близки, съседи и приятели в тежките за Франция часове на фашистката окупация и Съпротивата. Книгата е отличена с наградата „Ренодо“.

Романът му „Mourir d'enfance“ (Умиращо детство) от 1995 г. е удостоен с голямата награда на Френската академия.

През 1999 г. участва в петицията „Европейците искат мир“ в знак на протест срещу войната в Сърбия.

Алфонс Будар умира от инфаркт на 14 януари 2000 г. в Ница, Франция. Погребан е в гробището на Монпарнас.

През 2013 г. на него е именувана улица в квартала в Париж, където е живял.

Произведения

  • Les Grandes Ardeurs (1958) – като Лоран Савани
  • La Métamorphose des cloportes (1962)
  • La Cerise (1963) – награда „Сенте Бове“
  • Bleubite (1966) – издаден и като „Les Matadors“
  • L'Hôpital (1972)
  • Cinoche (1974)
  • Les Combattants du petit bonheur (1977) – награда „Ренодо“
    Бойци на мъничкото щастие, Бюлетин на Съюза на българските писатели (1979), прев. Симеон Хаджикосев
  • Le Corbillard de Jules (1979)
  • Le Banquet des léopards (1980)
  • Le Café du pauvre (1983)
  • L'Éducation d'Alphonse (1987)
  • Saint-Fredo (1993)
  • Mourir d'enfance (1995) – голямата награда на Френската академия
  • Madame de… Saint Sulpice (1996)
  • L'Étrange Monsieur Joseph (1998) – биография
  • Chère visiteuse (1999)
  • Les Trois Mamans du petit Jésus (2000) – награда „Жорж Сименон“ и „Жорж Брасенс“

Пиеси

  • Les Sales Mômes (1983)
  • Cellule 118 (1995)
  • La rue Alphonse Boudard (1996)
  • Appelez-moi chef (2002)

Екранизации

  • 1965 La métamorphose des cloportes – по романа
  • 1968 Татуираният (Броненосецът), Le tatoué – по „Gégène la tatoué“
  • 1982 Le corbillard de Jules – по романа

Сценарии и адаптации

  • 1966 Уреждане на сметки в Париж, Du rififi à Paname – диалог
  • 1966 Le jardinier d'Argenteuil – диалог
  • 1967 Слънцето на крадците, Le soleil des voyous – адаптация и диалог
  • 1970 Le champignon – сценарий, адаптация и диалог
  • 1971 L'explosion
  • 1973 Le gang des otages – сценарий
  • 1975 Полицейска история, Flic Story
  • 1976 Le jour de gloire
  • 1977 Бандата, Le gang
  • 1978 Madame le juge – ТВ сериал, 1 епизод
  • 1978 Histoires de voyous: La saison des voleurs – ТВ филм
  • 1981 Le mythomane – ТВ сериал, адаптация и диалог
  • 1981 Le chêne d'Allouville – сценарий
  • 1984 Série noire – ТВ сериал, 1 епизод
  • 1987 Единакът, Le solitaire – адаптация и диалог
  • 1983 – 1987 Cinéma 16 – ТВ сериал, 2 епизода
  • 1988 Mon ami le traître
  • 1988 Le loufiat – ТВ минисериал

Източници

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни