Съдържание
На моята мила съпруга и доживотна спътница, която стоически ме понасяше и подкрепяше през годините, посвещавам тази книга.
* * *
Животът е Голгота с тежък кръст на рамо,
но аз без ропот мъки и тегла търпя;
за нищо друго, заслужавало е само,
заради любовта да дойда на света!!!
* * *
* * *
„Не е хубаво мъжът да бъде сам“ —
рекъл Бог, когато сътворил Адам.
Взел реброто му и Ева той създал,
да споделя с нея радост и печал.
* * *
Животът е любов и любовта живот.
Ако умре животът, любовта загива,
но и без любовта, която ражда плод,
животът на земята няма перспектива.
* * *
На любовта животът се крепи —
инстинкт, по-силен от глада дори.
И немощ старческа да те обземе,
меракът жив и здрав в теб пак ще дреме.
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
Влюбени:
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
Какво сте на света, деца, до днес видяли!
Безброй неща не сте опитали дори
и тайнството на любовта не сте познали,
а тя в най-близко бъдеще ви предстои.
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
За Първата любов си спомням с пиетет:
в една далечна нощ заспах като дете;
събудих се младеж, от щастие обзет
и влюбен до уши на Седмото небе!
* * *
След Първата любов, ви чакат други, нови,
по-зрели, много по-вълнуващи любови.
Дерзайте, че животът е пред вас тепърва —
но само Тя, докрай ще си остане Първа!
* * *
За вас деца от щастие пламтя!
В невинността си нямате представа,
че недалеч ви чака любовта —
най-висшата наслада и забава.
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
Ти се измъчваш момко, наранен от Феб.
Не го съзнаваш, колко много си щастлив!
Животът ти едва се е прострял пред теб —
ще любиш, имаш време, докато си жив.
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
Без полза е човек след вятъра да тича.
Не можеш да заставиш друг да те обича;
над него нямаш воля, нито власт такава,
но можеш да изискваш да те уважава.
* * *
Щом всичко в този свят е преходно, нетрайно
и ний сме временни, не може любовта
в сърцата ни, да трае вечно и безкрайно —
естествено е също да догаря тя.
* * *
Щом слънцето залезе, месецът изгрява,
животът продължава да тече,
но любовта угасне ли, чер мрак настава —
светът изчезва в твоето сърце.
* * *
* * *
Когато лумне обич между двама,
за дълго време скрита не остава;
обратно, ако въобще я няма,
не би могла да се наподобява.
* * *
* * *
* * *
* * *
По-лесно би могъл проливен дъжд да спреш —
(възможно невъзможното да стане),
отколкото момата, в полет към младеж,
решила от любов да му пристане.
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
Край кладенче, под грейнал месец и звезди
танцувах цяла вечер с горски самодиви…
И днес все още споменът за тях сладни —
ех, где сте мои младини щастливи?!
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
Красивото лице ще погрознее
и стройното телце ще напълнее,
но ангелската доброта е свята —
през целия живот краси жената.
* * *
* * *
* * *
* * *
Красивата жена е радост за окото,
а близка за сърцето и душата е добрата;
прекрасна вещ е за мъжа едната,
а другата съкровище по-ценно от златото.
* * *
* * *
Отдалече всичко ни изглежда по-красиво.
По-загадъчно е звездното небе.
По-примамливо е и момичето свенливо,
не докоснато от твоите ръце.
* * *
Разумът със любовта се разминава:
колкото по-крепка става тя,
толкова по-силно той се помрачава,
докато го грабне лудостта.
* * *
Ако вземеш нещо в превишена доза,
от полезно то във вредно се превръща;
любовта и тя търпи метаморфоза —
взета в силна доза е отрова съща.
* * *
* * *
„Si vis Amari, ama!“[1] — поговорката гласи
от древни римски времена, та чак до наши дни.
Любимата жена сърцето си ще ти даде,
ако ти първо й предложиш своето сърце.
* * *
* * *
Човекът, колкото е по-щастлив
и колкото по-безразсъдно люби,
той става по-нещастен, по-страхлив,
че може щастието да загуби.
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
Защо сърцето всички свързват с любовта?
Защото е на чувствата ни съпричастно;
ликува, страда и в любовната игра
на разум и на логика не е подвластно.
* * *
-
Цял живот за нея пея… 0
- 2014
* * *
* * *
Когато любовта се зароди,
не са необходими излияния —
„говорят“ с поглед нямите очи,
споделят болки, мъки и терзания.
* * *
* * *
Ний, хората, за дружба сме родени.
Да си помагаме и се крепим.
Жена и мъж, в свещен съюз скрепени,
с любов рода човешки да множим.
* * *
* * *
Без жените, нашето начало
ласка майчина не би познало;
младостта любов не би вкусила,
ни утеха старостта добила.
* * *
* * *
* * *
* * *
Жени, почитам ви и ви боготворя!
Но има уникална за това причина:
не само половината сте на света,
но раждате и другата му половина.
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
На любовта сме подчинени до смъртта.
Природата като ни дава хъс и сила,
при всички случаи да продължим рода,
за вечността живота е подсигурила.
* * *
Какво са изневярата и любовта?
Ези-тура-то на един и същ медал.
Когато вкусиш сладостите на греха,
пак от любов на другата си се отдал.
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
Тежки са веригите на брака
и за да успее да ги влачи,
трябва двойката да бъде яка,
иначе ще дойдат… помагачи!
* * *
Защо се лъже старият човек,
че може любовта да купи с чек!
Любовницата секс ще му даде,
но в никой случай — своето сърце.
* * *
През младостта насладите са безгранични,
но времето и средствата ни са ограничени.
През старостта, с добри възможности парични
и с време, сетивата ни са притъпени.
* * *
Не би отишла добродетелта,
така високо, чак до небесата,
ако по пътя й ръка в ръка
не бе вървяла с нея суетата.
* * *
„Не пожелавай чуждата жена!“ —
Бог тъй от векове ни повелява,
но заповед отнасяща се за мъжа
на ближната жена, не споменава.
* * *
Кучето от щастие край теб скимти,
в робска преданост и вярност ти се врича.
Като него няма друг (човек дори),
повече от себе си да те обича.
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
Тоз, който не е имал дружба до сега
и никога в живота не е любил,
е много по-нещастен в свойта самота
от този, който двете е загубил.
* * *
* * *
Понякога докосване неосъзнато,
невинен поглед, трепетно мълчание,
са мигновената искра, която
разпалва тлеещото в нас желание.
* * *
Най-сладка е целувката тогава,
когато с поглед жадните очи
раздухат тлеещата в нас жерава
и огън в устните ни запламти.
* * *
Раздялата убива любовта
или раздухва тлеещата жар,
тъй както духва вятърът свещта
или разпалва огъня в пожар.
* * *
Целуват се по улиците младите „души“.
Събират се… Разделят се… Любов било това!
А някога не се докосвахме с ръце дори,
но златен юбилей празнуваме сега!
* * *
Когато видя старец с баба под ръка,
им заблазнявам, че до днес са оцеляли
и се възвръща вярата ми в любовта
и в брака, с неговата святост, идеали…
* * *
„Кажи! — попитал дядо си един младеж.
Възможно ли е да обичаш няколко жени?“
„Когато имаш, синко, куп деца, ще разбереш,
еднакво можеш ли да ги обичаш ти.“
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
Какво са любовта и ревността?
Два съда, по рождение скачени.
Преливат се един във друг така,
че винаги са уравновесени.
* * *
Ревността се ражда с любовта,
но невинаги умира с нея;
може да те следва до смъртта
и за нея няма панацея.
* * *
Колко повече животът се скъсява
и те води към двуметровия ров,
толкова и шансът по-реален става,
да намериш доживотната любов.
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
Ако не беше, мила, ти, а друга,
едва ли бих в живота преуспял.
Ти имаш за успеха ми заслуга
наравно с мен — наполовина дял!
* * *
С една съпруга да ме направлява,
не се издигнах до величие и слава.
И днес великите мъже, както преди
са вдъхновявани от няколко жени.
* * *
В живота всичко има стойност и цена.
Не е проблем жена да купиш за забава,
но няма как с пари да купиш любовта —
сърце единствено се за сърце „менява.“
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
-
Златна сватба
0
- 2014
-
Златна сватба 0
* * *
-
Златен юбилей
0
- 2014
-
Златен юбилей 0
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
Младежо, пий до дъно любовта,
когато тя сърцето ти обземе,
защото както всичко на света
и тя е краткотрайна и до време!
* * *
Не мисли за утрешния ден!
Забрави кахърите от вчера!
За любов тоз миг ти е дарен,
всичко друго е мираж, химера.
* * *
Младежо, любовта е ценен дар природен,
не зная друг от него по-свещен.
Едва ли има начин по-богоугоден,
със който да започнеш своя ден.
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
* * *
Информация
Издание:
Автор: Борис Младенов — Young
Заглавие: Две сенки бяхме
Издание: първо (за сравнение с хартията)
Издател: ИД ПРИНТ
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: стихосбирка
Националност: българска
Печатница: ИД Принт
Редактор: Адриана Димитрова
Коректор: Адриана Димитрова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5234
История
- — Добавяне